Трагедията на 41-ви въпрос: разумът, чувствата и катарзисът на есето
(анализ на матурата, важни акценти и съвети за успешно представяне)
На 21 май 2025 година над 50 000 зрелостници от цялата страна се явиха на задължителната матура по български език и литература (ДЗИ БЕЛ 2025) – изпит, който се възприема не само като проверка на знания, но и като своеобразен ритуал на преход към света на възрастните, към отговорността и самостоятелното мислене.
Организацията на зрелостния изпит бе впечатляваща: учениците бяха разпределени в 772 училища и над 4200 изпитни зали, а редът бе гарантиран от приблизително 12 000 квестори, съгласно информация от Министерството на образованието и науката(МОН).
Форматът на ДЗИ: стабилност без изненади
И през тази година форматът на ДЗИ по БЕЛ остана непроменен – съставен от 41 задачи, сред които:
- 22 с избираем отговор
- 16 със свободен отговор
- 2 задачи с разширен свободен отговор
- 1 аргументативен текст (есе или интерпретативно съчинение)
Максималният брой точки, които зрелостникът може да постигне, е 100. Резултатите от изпита ще бъдат обявени до 7 юни, като те ще дадат ясна картина за равнището на подготовка и уменията на учениците, но и ще повдигнат въпроси относно начина, по който се измерват знанията.
Темата на ДЗИ БЕЛ 2025: разум, чувства и кръговратът на живота
Темата за интерпретативно съчинение „Разум и чувства“, включена в изпита, заедно с поместения литературен текст – откъс от повестта „Крадецът на праскови“ на Емилиян Станев – постави зрелостниците пред дълбок философски въпрос за емоциите, моралния избор и вътрешния дълг. Това произведение изисква не просто познаване на съдържанието, а способност за етично осмисляне на човешката природа.
Темата за аргументативен текст есе тази година предизвика особено внимание – „Животът – колело или стълба?“. Въпрос, който надскача клишето и дава пространство за лична интерпретация, провокирайки зрелостниците да изберат между идеята за цикличността на битието и движението нагоре като прогрес и надграждане.
Това е тематика, която изисква креативно мислене, лична позиция и умение за оригинална аргументация, отвъд наученото „наизуст“.
Матурата – стратегия или израз на зрялост?
Въпреки вдъхновяващата тема остава усещането, че зрелостният изпит по БЕЛ често поставя на изпитание не толкова умението да се мисли, колкото умението да се адаптира зрелостникът към формата. Учениците са наясно, че:
- Текстът трябва да следва определен модел;
- Ключови думи и фрази влияят на оценката повече от оригиналната мисъл;
- Шаблонното писане е по-сигурен път към висока оценка, отколкото рискът да изразиш автентична позиция.
Така писането се превръща в тактическа игра, а не в акт на мисловна свобода.
Въпросът отвъд изпита: какво измерва Държавният зрелостен изпит по БЕЛ?
ДЗИ по български език и литература не бива да бъде само механизъм за проверка на грамотността. Той трябва да се превърне в инструмент за отсяване на смисъла, за насърчаване на мислещия, чувствителния и способния да се аргументира човек.
И ако си зададем въпроса: какво общество искаме да изградим чрез образованието? – логичният отговор би бил: такова, което цени личността, автономията на мисълта и търсенето на дълбокия смисъл. Затова – изпитите трябва да възнаграждават не клишето, а съзидателния ум.
Разум и чувства по стълбата на живота:
стратегии за 41. въпрос на ДЗИ БЕЛ 2025
Темата за есе „Животът – колело или стълба“ предоставя възможност за философско и метафорично разсъждение. Тя носи потенциал за задълбочено есе, в което да се обмислят посоките, цикличността и смисълът на човешкото съществуване.
Насоки, идеи и примерни тези за разгръщане на темата за есе.
- Да се изяснят метафоричните смисли на „колелото“ и „стълбата“:
- Колелото символизира повторяемостта, цикличността, съдбата, въртенето в кръг – връщане към изходната точка, липсата на развитие или предопределеност.
- Стълбата предполага път нагоре, прогрес, развитие, израстване – всяко стъпало е надмогване на предишното, преодоляване, целенасочено движение.
Възможни тези и посоки за интерпретации:
- Животът е колело – красиво, но понякога безмилостно въртене на опита, който се повтаря, докато не научим уроците си. Подтеми: съдбата, навиците, повторяемостта на изборите, уроците от миналото.
- Животът е стълба – учим се от опита, надграждаме, стремим се към висините (морални, духовни, професионални). Подтеми: личностно израстване, стремеж към добродетелност, преодоляване на трудности.
- Животът съчетава и двете – има моменти на застой и повторяемост, но и възможности за възход. Подтеми: баланс между механичното и духовното, между инерцията и стремежа.
- Животът не е нито колело, което ни върти в повтарящи се кръгове, нито стълба, която води единствено нагоре – той е спирала, в която всяко завъртане носи ново измерение на осъзнаването; напредъкът не е безкрайно изкачване, а смислено повторение с промяна. Подтеми: времето като опит, зрелостта като натрупване, парадоксът на прогреса чрез повторение.
Насоки, идеи и примерни тези за разгръщане на темата за интерпретативно съчинение
Темата „Разум и чувства“ е класическа, но винаги актуална – особено когато се разглежда през психологическата дълбочина на една повест като „Крадецът на праскови“.
- Ключови понятия: разум, чувства, любов, морал, вътрешен конфликт, избор, дълг, свобода, съвест.
- Въпроси за ориентация:
- Какви чувства преживява Елисавета?
- Как разумът ѝ реагира на тези чувства?
- Кои сили я водят – сърцето или съзнанието?
- Какво показва авторът за човешката природа чрез този вътрешен разрив?
- Идеи за развитие на темата:
- Разумът и чувствата често съжителстват като съперници в човешката душа.
- Елисавета е символ на жената, притисната от обстоятелства, брак и обществено положение, която се изправя срещу собствената си емоционална истина.
- Срещата ѝ с пленника е метафора за пробуждането на същността ѝ – това, което я кара да се чувства жива, но и виновна.
- Вятърът, движението на пеньоара, несъзнателният ѝ порив – това са изрази на емоцията, която я обзема и надвива разума.
- Гордостта ѝ и стремежът към контрол са оръжията на разума, които обаче не побеждават окончателно.
- Примерна теза:
В повестта „Крадецът на праскови“ Емилиян Станев разкрива как разумът и чувствата в човешката душа влизат в мъчителен конфликт, в който нито едното, нито другото побеждава напълно – защото човекът е същество, обречено да балансира между желанието и дълга.
- Подтези и аргументи:
- Чувствата като стихия – внезапни, силни, неуправляеми. Елисавета не контролира порива си – вятърът, жестовете, цветът на лицето ѝ свидетелстват за интензитета на чувството. В този миг разумът отстъпва.
- Разумът – страж на морала и реда. След вълнението идва упрекът, съзнанието я връща към реалността – към брака, към нормата. Разумът я кара да възприеме емоцията си като неразумна, дори „лудост“.
- Необходимостта от избор – нито разумът, нито чувствата могат да победят напълно. Цитат: „…в душата ѝ мъчително раздвояване…“, „избра нещо средно“; вместо категоричен отказ или отдаване на чувствата Елисавета избира компромис, което показва вътрешното напрежение между разум и сърце. Нито едното не е напълно удовлетворено – но и това е човешко.
- В повестта на Емилиян Станев Елисавета се бори не за победа, а за равновесие. И макар че разумът я връща към моралната ѝ роля, чувствата ѝ разкриват, че животът, дори в рамките на война и брак, все още може да бъде източник на копнеж и светлина.
