Обещанията за електронен ДЗИ по БЕЛ започнаха още през 2022 г., но до 2025 г. не е реализирано нищо — заради политическа нестабилност, липса на план и чиновническа немощ. Електронната матура би донесла прозрачност, равен достъп, по-бързи резултати и сигурност, а отлагането ѝ е абсурд, защото технологиите съществуват и работят.
В дигиталните 20-те години на XXI век… зрелостен изпит по БЕЛ се провежда с химикал и хартиен плик. Ученикът може и да е зареден с таблет и онлайн ресурси, но на изпита пак чука с камъка в стената. Защо?
Исторически прозорци на обещания
(Не)осъществените идеи до 2022 г.
Възходящата идея за електронизация може би се е родила в кабинета на Даниел Вълчев (в редовното правителство на ГЕРБ), но в публичните записи няма директни изявления в тази посока.
2022 — Николай Денков и първата ясна заявка
Като министър в редовното правителство, акад. Денков заяви: „Ще развием онлайн изпити по всички дисциплини“ — с уточнение, че НВО и ДЗИ по ИКТ са на компютър. Но реформата беше прекъсната от вота на недоверие през юни 2022 г. — и електронната матура по БЕЛ остана за следващия кабинет.
Идеята не беше умряла от липса на воля, а от липса на възможност да се реализира.
2024 — проф. Галин Цоков и „обмислянето“
През 2024 г. служебният министър проф. Цоков повтаря в медиите:
- „Матурите да са само на компютър, обмисля МОН“
- „Образователната система трябва да се подготви за електронни устройства“
- „Предложението е матурите да се провеждат на електронни устройства“
Това се превърна в мантра, но без реална подкрепа: график, пилотиране или финансиране.
2024–2025 — „Топката е при редовното правителство“
Проф. Цоков благодари публично, че „редовно правителство ще въведе онлайн матурите“ — очевидно избягвайки отговорност. И през 2025 г. повтаря същото.
Обещание без изпълнение.
Защо електронната матура се забавя
- Политическа нестабилност — реформата бе прекъсната при смяната на кабинета през 2022 г.; в служебните правителства липсват мандат и време.
- Липса на конкретен план — само „ще обмисляме“, без пилотиране, бюджет, критерии и отговорности.
- „Хартиени течове“ — доказана е уязвимостта, но реформата, която може да я премахне, се отлага.
- Алиби „неравни условия“ — вместо централизирано решение, чакаме „удобното време“.
- Страх от киберрискове — макар че технологии като PISA или TeSLA предлагат утвърдени модели.
А какво ще спечелим от електронен ДЗИ по БЕЛ?
- Честност и контрол — криптирани изпити, автоматично откриване на измами, няма „хартиени течове“.
- Равен достъп — еднакви устройства, унифициран шрифт, опции за ученици със специални образователни потребности.
- По-малко грешки — автоматично оценяване на тестовата част, еднакви и приложими критерии за аргументативните текстове – есе и интерпретативно съчинение.
- Скорост и прозрачност — резултати почти веднага, публично анонимни данни за анализ.
- Икономия — спестени средства от печат, човешки ресурс, логистика и охрана.
- Европейска практика — PISA отдавна е електронна; ние сме все още като от XIX век.
Как да го направим утре (не „кога, ама по-късно“)
- Тримесечен публичен план — с пилотиране на ДЗИ в текущата учебна година.
- Единотипни устройства навсякъде — централни, сигурни, без интернет.
- Сигурност по стандарт — двуфакторна идентификация, локална мрежа, следене за аномалии.
- Правна рамка — изменения в наредбите, регламенти за електронно оценяване.
- Прозрачност — отчет след изпит за инциденти, отговорности, мерки.
От 2022 до 2025 г. многократни обещания, но никакво изпълнение. Технологиите съществуват, обществените ползи са ясни. Вместо реална реформа — „обмисляне“ и прехвърляне на отговорност.
Истината е безпощадна: възпитаници живеят в дигитална епоха — зрелостният им изпит обаче е все още от хартиения век.
