Когато реформата се обявява само дни преди училището да започне, тя престава да бъде реформа и се превръща в хаос, който се надява да се прикрие зад протокол и красиви речи. Това е ситуацията с новите формати на НВО за 7. и 10. клас, въведени в навечерието на учебната 2025-2026 година, и с въвеждането на предмета „Добродетели и религия“ – промени, които пораждат съмнения относно целесъобразността, прозрачността и вредните ефекти за учениците.
Новите формати за НВО 7. клас и НВО 10. клас — тревогите на родители и учители
Изненадващото решение на МОН за нов формат на Националното външно оценяване (НВО) за учениците от 7. клас и 10. клас бе оповестено броени дни преди първия училищен звънец. Родители реагираха с възмущение, страх и жалби.
„Не може дни преди началото на учебната година да се правят такива резки промени. Това създава напрежение и несигурност у децата“, заяви родител И.Р. пред NOVA.
“Тази заповед е издадена едва 20 дни преди началото на учебната година. Тя нарушава основен принцип – предвидимост.”
Основни критични точки:
- Предизвестие и предвидимост: Родителите настояват, че промените в НВО 7. клас и НВО 10. клас трябва да бъдат обявявани с достатъчно време, за да се подготвят и учениците, и училищата.
- Увеличаване на изискванията: В изпита по математика след 7 клас ще бъдат включени задачи по природни науки. Това е нова област, за която мнозина ученици и учители не са били подготвени, особено когато форматът се променя в последния момент.
- Риск от частни уроци и социална несправедливост: Част от критиките са, че промените натоварват семейства, тъй като за справяне с новите задачи ще се наложи допълнителна подготовка извън стандартната в училище – частни уроци.
- Стрес и несигурност за учениците: Децата в 7. клас се оказват в двойна роля – да се адаптират към нов формат, и това точно в момент, когато изпитът е ключов за гимназиалния прием.
„Добродетели и религия“ – неясности, прилики и риск от идеологизация
Предметът „Добродетели и религия“ все още е в състояние на проект, който „буди редица разногласия“. Основните въпроси, които обществото поставя:
- Какво точно ще се учи – религията като културен и историчен феномен, или като практическа вяра и догма?
- Доколко предметът ще бъде конфесионален — тоест дали ще насърчава конкретно вероизповедание, или ще бъде нерелигиозна, академична материя?
- Какви избори ще имат учениците и родителите – дали изборът на вероизповедание ще е задължителен или остава свободен?
В момента няма публично представена завършена програма, учебници или гаранция, че предметът няма да се превърне в инструмент за възпроизводство на определени религиозни ценности – такива, които могат да напомнят руските модели.
Цитати, които не могат да се игнорират
„Всяка заповед, издадена 20 дни преди началото на учебната година… нарушава основен принцип от закона – за предвидимост.“ — Снежана Стефанова, майка и адвокат, относно НВО 7 клас (bTV Новините)
„Подготовката за НВО в 7. и 10. клас често минава през скъпо струващи частни уроци – реалност, която много семейства не могат да си позволят.“ — Позиция на Асоциация „Родители“. (offnews.bg)
Перспективата: къде водят тези МОН реформи и какво губим
- Образователно неравенство: Промени в НВО водят до ситуация, в която талантливи, но по-бедни ученици се сблъскват с пречки, които богатите не изпитват.
- Подмяна на образователната цел: От учениците се иска не толкова да учат и мислят, колкото да се адаптират към форматите на изпита — форматът определя знанието, а не обратното.
- Загуба на доверие: Когато МОН обявява промени без обществен дебат, без достатъчно примери и модели, и без ясни методически указания, доверието на родителите и учителите се руши.
Общество все повече се съмнява, че всичко е обмислено. Не искаме приемственост на хаоса и страх в очите на седмокласника, който се надява да влезе в гимназия.
Министерството на образованието и науката дължи:
- Пълна и публична програма на новите НВО формати за НВО 7. клас и НВО 10. клас, с конкретни образци на задачи, критерии за оценяване и срокове.
- Ясни правила относно „Добродетели и религия“: съдържание, педагогически профил на преподавателите, конфесионално или нерелигиозно естество, какви избори ще се предоставят на учениците и родителите.
- Времева рамка на преход: решенията да влизат в сила с достатъчно предизвестие, не спешно, за да се даде възможност за адаптация.
Защото учениците не са експеримент, и обществото не е просто публика, изчакваща окончателната версия на учебника. МОН дължи на всички яснота – защо се правят тези промени, какви са анализите, какви са рисковете, какви са ползите, и как възнамерявате да защитите правата на всички ученици, включително тези с други религиозни убеждения.
Учителите, родителите и учениците имат право да настояват: разговор, обосновка, прозрачност. Ако от образованието зависи бъдещето на нацията – нека това бъдеще да бъде по-ясно, по-честно и по-светло.